The Miladinov Brothers & Macedonian Literature - 19th Century

Collapse
X
 
  • Filter
  • Time
  • Show
Clear All
new posts
  • VMRO
    Senior Member
    • Sep 2008
    • 1462

    #31
    I have a book on Kiril Pejcinovic's works in his native Macedonian dialect, i think "Ogledalo" was one of his most well known works, i can publish some up if you guys would like to see some?
    Verata vo Mislite, VMRO vo dushata, Makedonia vo Srceto.

    Vnatreshna Makedonska Revolucionerna Organizacija.

    Comment

    • Risto the Great
      Senior Member
      • Sep 2008
      • 15659

      #32
      Yes Please VMRO.
      Risto the Great
      MACEDONIA:ANHEDONIA
      "Holding my breath for the revolution."

      Hey, I wrote a bestseller. Check it out: www.ren-shen.com

      Comment

      • Diabolical
        Member
        • Jan 2009
        • 50

        #33
        Originally posted by Soldier of Macedon View Post
        Risto,

        Brgo/u and Brzo are both used, I think the latter is more common in literary, also depends on the context.

        Lepa is also used by Russians to form part of another word, but still having the same meaning. If I had never read it in these texts, I would think it is a loan also, but just like the word Fala, while not overwhelmingly present it still exists in Macedonian dialects well before Serb and/or Yugoslav occupation.

        I have heard some others from Lerinsko also use Ezik rather than Jazik, Istina rather than Vistina, which I find interesting because those variants seem to be more prevalent in the eastern Macedonian dialects.
        Usta/Mutska = Mouth
        Usni/Mutski = lips

        Set is not a typo, it is a characteristic used in several dialects and by Misirkov also in words such as Mozhit, Trebit, etc, I have a relative that says 'Ne set doma' rather than 'Ne se doma'.

        Zashcho or Zoshcho is a Macedonian characteristic (shch). In Old Slavonic it was чьто (ch'to), which evolved into што (shto) in South Slavic, while Macedonian also retained шчо (shcho) from which the шо (sho) used today comes from. It has been suggested that by using the letter щ the Miladinov brother's were intending to demonstrate that characteristic, as it is used in their native Struga also.
        the mozhit, trebit, imat, nemat etc is a charateristic mostly from the Ohrid region.

        Comment

        • Soldier of Macedon
          Senior Member
          • Sep 2008
          • 13675

          #34
          Kuzman Shapkarev was a Macedonian literary figure who promoted his work via Bulgarian channels as many others of his time, due to the lack of such Macedonian channels and the growing sway of the Exarchate and free Bulgaria. Putting his questionable political convictions aside, the songs he recorded in Macedonia are an important compilation and testiment to our living Macedonian dialects that exist till today.

          Check this link (disregard the propagandist website it is posted on):



          Songs from all over Macedonia, Bitola, Lerin, Solun, Kostur, Voden, etc
          In the name of the blood and the sun, the dagger and the gun, Christ protect this soldier, a lion and a Macedonian.

          Comment

          • Soldier of Macedon
            Senior Member
            • Sep 2008
            • 13675

            #35
            Originally posted by Diabolical View Post
            the mozhit, trebit, imat, nemat etc is a charateristic mostly from the Ohrid region.
            Interestingly, people in Slavej, Prilepsko, also use it, as well as many from Krushevo.
            In the name of the blood and the sun, the dagger and the gun, Christ protect this soldier, a lion and a Macedonian.

            Comment

            • Soldier of Macedon
              Senior Member
              • Sep 2008
              • 13675

              #36
              Below is a story recorded by Kuzman Shapkarev in Salonika village of Gradobor, it is called The Kid and the Kingly Daughter.

              In Cyrillic:
              Едн дте и едн сстра зли едѝн вл и отѝшле на ормнот.
              Като отѝшле тм, го заклле на влът. Дошл мчката и посакла мсо. Тѝе му речли: Ако ни ддеш едн мче, ки ти ддеме мсо. Мчката му дадла едн мче и ѝ дле мсо. Сдне дошл лисѝцата и рекл: Дйте ми мсо. Йе казли: Ако ни ддеш едн лисѝче, ке ти ддеме мсо. Он му дадла едн лисѝче и й ддели мсо. Дшъл и въ̀лкът и н сакл мсо. Они му речли: Ако ни ддеш едно въ̀лче, ки ти ддеме мсо. Му дадле мсо, а н му дадл и на дтто и на сестр му по едн въ̀лче. От нколку годѝни мчката (мечето) се чинѝла клкуто едѝн бѝвол, въ̀лкът (вълчето) се чинѝло колку едно магре, а лисѝцата (лисичето) се чинѝла клкуто един въ̀лк.

              Дтто, като и зел кучѝнята (гореречените животни), отѝшле да се штат. Зл я̀ и на сстра му (си), и като видли там едѝн конк голм, я̀ качѝл на сестр му гре и зл он кучѝнята и отѝшъл да шта. Като видл да лтат едѝн булю̀к чвки, се помолѝл на бга: Гсподи бже, вѝйе да ми ддеш вце! И др да й изрче лакардѝйта, чвките станле вце. Сдне тй и пасл вцете. Тм, на конкът, седл едѝн келш. Като видл момта, й речл: Ка ки дйди брт ти, да му рчеш да и остви тỳка кучѝнята. Като дшъл брт му (ѝ), момта му кзала: Остави тỳка кучѝнята. Дтето ѝ речло: Зашч да и оствам? Гспод ни дл и вце. Сдне и оствил кучѝнята. Она и върдзла со синджѝри я̀ки му кладле на ỳшите бубкь, за да не му се слỳша.

              Дтто пк отѝшъл къде вцете. Келшът отѝшъл къде дтто и му речл: Сга я̀з на тбка ки те я̀дам. Дтто казло: Чкай да дъм да се помлям на бга да ми прсти грховете. Като отѝшъл на едн дъ̀рво и викнъ̀л: Мчко, въ̀лк, лисѝце! Келш ме изед! Тѝйе, като чỳли, скинли синджѝрето и отѝшли, та го изедли на келшът. Сдне дтто пк ркло: Гсподи бже, шчо бха вѝя, пк да се чѝнит. Др да изрче лакардѝйта, вцете станли чвки и летнли.

              Сдне дтто и сестрта оставѝле конкът. Въ̀лкът, лисѝцата и мчката казле: Ва мма на тбка ки те я̀де. Сдне и на ня я̀ направѝле, как го направѝле на келшът. Дтто си зл кучѝнята и отѝшъл да шта. Като се приближѝл до едн чшма, видл едн мма, че сти до чшмата. Й казл на момта: Зашч стиш тỳка? А на му ркла: Лмята катъ дн я̀де по едн мма и за тов и я̀з тỳка стям, да ме я̀де. Дтто й казл: Фди си са тѝ. Ммата му ркла: Не си дам, зашч лмята ки зтне чшмата и не ке ѝма да пѝйме вда. Дтто йе ркло: Дѝльму не си диш, пшчи ме са тѝ и ка ки дйде лмята, кжи ми. Като я видла, че ѝде лмята, зафатѝла да плче и му капнла на дтто едн съ̀лдза и станъ̀л. Дтто й ркъл на мчката, на въ̀лкът и на лисѝцата: А, да в вѝдам сга, шч пари врдите? Като й фатѝле на лмята, я изедли и си отѝшли. Като чỳл црът, че йе отепле лмята, ркъл: Викнйте го т, шо я̀ утепл лмята! Като отѝшъл дтто при црът, му казл: Язка йъ̀ утепх. И црът му я̀ дадл крката му и дтто си отѝшъл.
              English letters transliteration:
              Edn dte i edn sstra zli edn vl i otshle na ormnot. Kato otshle tm, go zaklle na vl't. Doshl mchkata i posakla mso. Te mu rechli: Ako ni ddesh edn mche, ki ti ddeme mso. Mchkata mu dadla edn mche i dle mso. Sdne doshl listsata i rekl: Dyte mi mso. Ye kazli: Ako ni ddesh edn lische, ke ti ddeme mso. On mu dadla edn lische i y ddeli mso. Dsh'l i v'lk't i n sakl mso. Oni mu rechli: Ako ni ddesh edno v'lche, ki ti ddeme mso. Mu dadle mso, a n mu dadl i na dtto i na sestr mu po edn v'lche. Ot nkolku godni mchkata (mecheto) se chinla klkuto edn bvol, v'lk't (v'lcheto) se chinlo kolku edno magre, a listsata (lisicheto) se chinla klkuto edin v'lk.

              Dtto, kato i zel kuchnyata (gorerechenite zhivotni), otshle da se shtat. Zl yà i na sstra mu (si), i kato vidli tam edn konk golm, yà kachl na sestr mu gre i zl on kuchnyata i otsh'l da shta. Kato vidl da ltat edn bulyùk chvki, se pomoll na bga: Gspodi bzhe, vye da mi ddesh vtse! I dr da y izrche lakardyta, chvkite stanle vtse. Sdne ty i pasl vtsete. Tm, na konk't, sedl edn kelsh. Kato vidl momta, y rechl: Ka ki dydi brt ti, da mu rchesh da i ostvi tuka kuchnyata. Kato dsh'l brt mu (), momta mu kzala: Ostavi tuka kuchnyata. Dteto rechlo: Zashch da i ostvam? Gspod ni dl i vtse. Sdne i ostvil kuchnyata. Ona i v'rdzla so sindzhri yàki mu kladle na ushite bubk', za da ne mu se slusha.

              Dtto pk otsh'l k'de vtsete. Kelsh't otsh'l k'de dtto i mu rechl: Sga yàz na tbka ki te yàdam. Dtto kazlo: Chkay da d'm da se pomlyam na bga da mi prsti grhovete. Kato otsh'l na edn d'rvo i vikn'l: Mchko, v'lk, listse! Kelsh me ized! Tye, kato chuli, skinli sindzhreto i otshli, ta go izedli na kelsh't. Sdne dtto pk rklo: Gspodi bzhe, shcho bha vya, pk da se chnit. Dr da izrche lakardyta, vtsete stanli chvki i letnli.

              Sdne dtto i sestrta ostavle konk't. V'lk't, listsata i mchkata kazle: Va mma na tbka ki te yade. Sdne i na nya yà napravle, kak go napravle na kelsh't. Dtto si zl kuchnyata i otsh'l da shta. Kato se priblizhl do edn chshma, vidl edn mma, che sti do chshmata. Y kazl na momta: Zashch stish tuka? A na mu rkla: Lmyata kat' dn yàde po edn mma i za tov i yàz tuka styam, da me yàde. Dtto y kazl: Fdi si sa t. Mmata mu rkla: Ne si dam, zashch lmyata ki ztne chshmata i ne ke ma da pyme vda. Dtto ye rklo: Dl'mu ne si dish, pshchi me sa t i ka ki dyde lmyata, kzhi mi. Kato ya vidla, che de lmyata, zafatla da plche i mu kapnla na dtto edn s'ldza i stan'l. Dtto y rk'l na mchkata, na v'lk't i na listsata: A, da v vdam sga, shch pari vrdite? Kato y fatle na lmyata, ya izedli i si otshli. Kato chul tsr't, che ye oteple lmyata, rk'l: Viknyte go t, sho yà utepl lmyata! Kato otsh'l dtto pri tsr't, mu kazl: Yazka y' uteph. I tsr't mu yà dadl krkata mu i dtto si otsh'l.
              This was recorded during the late 19th century, after decades of Exarchate and Bulgarian propaganda and influence. How many of our Macedonians from the south find this easy enough to read? It is no problem for me using the Bitola dialect as a basis, there are only a few words that are different and the silent vowel is used more frequently. All in all, easily recognized as a Macedonian dialect.
              In the name of the blood and the sun, the dagger and the gun, Christ protect this soldier, a lion and a Macedonian.

              Comment

              • Risto the Great
                Senior Member
                • Sep 2008
                • 15659

                #37
                Quite easy to read.
                In fact, it is nice to see where some of my language confusion comes from. Slight differences in the way I say things in my dialect are supported in this text.
                I would say this is infinitely easier for me to read than the Skopjan dialects.
                Even though both Skopje and Solun are probably equivalent in distance from my people.

                Bring back "yazka" .... yay!
                Risto the Great
                MACEDONIA:ANHEDONIA
                "Holding my breath for the revolution."

                Hey, I wrote a bestseller. Check it out: www.ren-shen.com

                Comment

                • Soldier of Macedon
                  Senior Member
                  • Sep 2008
                  • 13675

                  #38
                  the Skopjan dialects
                  That's it mate, you're out of here!
                  In the name of the blood and the sun, the dagger and the gun, Christ protect this soldier, a lion and a Macedonian.

                  Comment

                  • Soldier of Macedon
                    Senior Member
                    • Sep 2008
                    • 13675

                    #39
                    .........................................
                    In the name of the blood and the sun, the dagger and the gun, Christ protect this soldier, a lion and a Macedonian.

                    Comment

                    • Risto the Great
                      Senior Member
                      • Sep 2008
                      • 15659

                      #40
                      Originally posted by Soldier of Macedon View Post
                      .........................................
                      Strangely nowadays ... I was actually referring to Skopje.

                      OK, northern vs eastern dialects. Far more palatable.

                      Anything notable in the text for you SoM?

                      I had never heard "im" before reading modern texts and always use only "mu" (as in this text).

                      "ki te" vs "ke ti" ... always messes with my head. I used to say "ki te" ... now I use both! Maybe there is a rule I don't know about.

                      Зашч стиш тỳка? = music to my ears.
                      Risto the Great
                      MACEDONIA:ANHEDONIA
                      "Holding my breath for the revolution."

                      Hey, I wrote a bestseller. Check it out: www.ren-shen.com

                      Comment

                      • Soldier of Macedon
                        Senior Member
                        • Sep 2008
                        • 13675

                        #41
                        There may be a small difference in the stories recorded by Shapkarev in 1892 when compared to those of the Miladinovci 30 years earlier. In certain dialects some vocabulary may have creeped in due to Bulgarian influence through the Exarchate schooling. I will have to check the texts and put up some examples, but even from the one just posted from Salonika, there are words like 'Kato' that are also used by Bulgarians, and I am not sure if that has always been a part of these Macedonian dialects, it may very well have been, but I am not certain yet.
                        In the name of the blood and the sun, the dagger and the gun, Christ protect this soldier, a lion and a Macedonian.

                        Comment

                        • Soldier of Macedon
                          Senior Member
                          • Sep 2008
                          • 13675

                          #42
                          Here is one recorded by the Miladinovci, from Kukush, Delchev territory.

                          Prosheta se Dona, Rezsheta se ona, Po pole shiroko, Po drumi shiroki,
                          Kay drvo yavoro; Pod drvoto sede, Sede ludo mlado. Ot daleko vika,
                          Vika se provika: „Vrni mi se Dono, Vrni mi se mila! Nemoy mi si idi,
                          Ovde pod drvoto; Oti ke zaginish, Mlada i zelena. Tuva mi si ima
                          Sedum samovili, Lyulyka si vrzuvat, Tebe mi te chekat.” Kak si dochu Dona,
                          Kak si dochu ona, Nazad se povrna Doma si otide; Ot daleko vika,
                          Na neynata mayka: „Ey izlez' izlezi, Moya stara male! I ti da me vidish,
                          I ya da te vidam; I ti da me prostish, I yas da te prostam; Oti ke zaginam Mlada i zelena.”

                          Pa izleze mayka ye, Vele i govore: „Ne boy mi se shterko! Ti ne si umirash;
                          Teyko ti za tebe Kurban ke zakole.” Togay vele Dona Neyna mila shterka:
                          „Yudi kurban neykat, Tuku chovet sakat. Posteli naredi Nashata odaya,
                          Yas da si legnam.” I neynata mayka Posla odaata. Togay ta si legna
                          Dona mila Dona, Na mayka i vele, Vele i govore: „Poydi da mi vikash
                          Moyte verni druzhki, Oni da mi vidat I yas da i vidam; Oni da mi prostat,
                          I yas da gi prostam, I da im nar'cham, Yaze ka ke umram, Grobot da mi pravat
                          Sos devet vratitsi, Vetar ka ke duhne, Muhla da raznese.”
                          In the name of the blood and the sun, the dagger and the gun, Christ protect this soldier, a lion and a Macedonian.

                          Comment

                          • Soldier of Macedon
                            Senior Member
                            • Sep 2008
                            • 13675

                            #43
                            Сдне дтто и сестрта оставѝле конкът. Въ̀лкът, лисѝцата и мчката казле: Ва мма на тбка ки те я̀де. Сдне и на ня я направѝле, как го направѝле на келшът. Дтто си зл кучѝнята и отѝшъл да шта. Като се приближѝл до едн чшма, видл едн мма, че сти до чшмата.
                            From the earlier text recorded in 19th century Solunsko. Take note of the accent or emphasis, indicated by a mark above some of the letters.

                            Try reading out aloud, it sounds very interesting.
                            In the name of the blood and the sun, the dagger and the gun, Christ protect this soldier, a lion and a Macedonian.

                            Comment

                            • Diabolical
                              Member
                              • Jan 2009
                              • 50

                              #44
                              Something I found in the Miladinovci zbornik:

                              В'лчеа јама. Надвор од Охрид в Месокастро имат дупка, во која можит да се
                              ходит под земја. Таја, вељат, се отвори од свети Георгија, кои удри на това место со
                              м'здракот, и од кога стоит н'тре образ. Други вељат че таја беше направена од
                              болгарските цареви за нихните им потреби во воено време. Вељат уште, че таја
                              износвит под земи на св. Петка (манастир).
                              just below that it has

                              Воден. Воден град, к'де се закопвеха македонските цареви, окрепен од
                              природата, вељат че, во време од некоја војна, беше се презел од непријателите,
                              после д'лго опколисвање, со помошта од козите, кои им показаха скришно п'тче, по
                              кое тие обикновено се качвеха, и по кое непријателите влезоха в крепоста.
                              Notice the obvious difference between Bulgarian tsar and Macedonian tsar.

                              Охрид. Вељат че, кога се правеше Охридската крепост, Јустинијан се качи на
                              ридовите, на кои лежит градот, и гледаештем прелепото местоположење, извика ох
                              рид, т.е. ох, каков хубав рид. И од тога остана да се викат градот Охрид (Охрит).
                              This is interesting, I've never heard this before.

                              Comment

                              • Soldier of Macedon
                                Senior Member
                                • Sep 2008
                                • 13675

                                #45
                                Охрид. Вељат че, кога се правеше Охридската крепост, Јустинијан се качи на
                                ридовите, на кои лежит градот, и гледаештем прелепото местоположење, извика ох
                                рид, т.е. ох, каков хубав рид. И од тога остана да се викат градот Охрид (Охрит).
                                That is the general story prevalent among Macedonians with regard to the name of the city. However, the name of Ohrid is first mentioned during the 870's, well after Justinian, although that is not to say that the name didn't exist prior to the 9th century in the local vernacular.
                                In the name of the blood and the sun, the dagger and the gun, Christ protect this soldier, a lion and a Macedonian.

                                Comment

                                Working...
                                X